Дете и куче

dogggНе знам дали съм споделял с вас една лична теория и начин, по който преценявам хората. Но ако случайно съм пропуснал, сега наваксвам – смятам, че добрият човек си личи по две неща – отношението към слабите и беззащитните – дали ще са деца, възрастни хора, хора в неравностойно положение, или животни – няма значение. Наистина не вярвам, че някой може да проявява или да прояви безсърдечие към която и да е от гореизброените групи и да има претенции, че е добър човек.

Днешните ми размисли са провокирани от една ситуация и гледка, покрай която със сигурност повече от вас биха минали, без да им направи особено впечатление. Мен обаче ме впечатли истински.

Миналата неделя отскочих набързо до кварталния магазин да купя някои неща – печеше разкошно слънце и доста хора бяха излели на разходка – и на връщане попаднах на гледката, за която иде реч – младо семейство, майката върви малко по-напред, а бащата бута количка с дете на не повече от годинка и няколко месеца, а за количката вързано едно престаряло и проскубано куче и върви редом до малчугана.

Със сигурност вече се чудите какво път толкова съм се затрогнал от тая ситуация. Обяснявам. Преди време мои съседи захвърлиха престарелия си домашен любимец – един симпатичен и с вече опърпани от възрастта къдрици пудел – в някакво село при някакви роднини, защото се роди първото им дете. Затова се впечатлих. От паралела. И от това, колко много могат да ти кажат за хората едни такива съвсем обикновени на пръв поглед неща. Има ли нужда да правя някакви дълбоки и затрогващи обобщения и изводи. Едва ли – в първия случай става въпрос за простичка човещина, а във втория – просто за липсата й.

 

Дете и куче
Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *